1 Царе 14:1 И така, в един ден Ионатан, синът на Саул, каза: младежът, който носеше бронята си, Ела и нека отидем при Филистимският гарнизон, който е от другата страна. Но той каза не неговото баща. 14:2 И Саул остана в края на Гавая под един нар дърво, което е в Мигрон; и хората, които бяха с него, бяха наоколо шестстотин мъже; 14:3 И Ахия, син на Ахитува, брат на Ихавода, син на Финеес, син на Илий, свещеник Господен в Сило, носещ ефод. И на хората не знаеха, че Джонатан си е отишъл. 14:4 И между проходите, през които Йонатан искаше да премине към Филистимски гарнизон, имаше остра скала от едната страна и a остра скала от другата страна; и името на едната беше Бозес, а на името на другия Сене. 14:5 Предната част на единия беше разположена на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая. 14:6 И Йонатан каза на младежа, който носеше оръжието му: Ела и нека отиваме при гарнизона на тези необрязани; може да се окаже, че ГОСПОД ще работи за нас, защото Господ няма ограничение, чрез което да спаси много или по малко. 14:7 И оръженосецът му рече: Направи всичко, което ти е на сърцето; ти; ето, аз съм с теб според сърцето ти. 14:8 Тогава Ионатан каза: Ето, ние ще минем при тези мъже и ние ще се открием пред тях. 14:9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас; тогава ще стоим все още на нашето място и няма да се качи при тях. 14:10 Но ако кажат така: Елате при нас; тогава ще се изкачим: за Господа предаде ги в ръцете ни; и това ще ни бъде знамение. 14:11 И двамата се откриха пред гарнизона на Филистимци: и филистимците казаха: Ето, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили. 14:12 И мъжете от гарнизона отговориха на Ионатана и оръженосеца му, каза: Елате при нас и ще ви покажем нещо. И Джонатан каза на оръженосеца си: Ела след мене, защото Господ избави в ръката на Израил. 14:13 И Ионатан се изкачи на ръцете си и на краката си, и неговите оръженосец след него; и паднаха пред Йонатан; И неговият оръженосецът уби след него. 14:14 И това първо клане, което Ионатан и неговият оръженосец извършиха, беше около двадесет мъже, в рамките на половин акър земя, която е иго на воловете може да оре. 14:15 И настана трепет в множеството, в полето и между всички хора: гарнизонът и разорителите, те също трепереха и Земята се разтресе; и беше много голям трепет. 14:16 И Сауловите стражи в Гавая Вениаминова погледнаха; и, ето, множеството се стопи и те продължиха да се бият един друг. 14:17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега и вижте който си отиде от нас. И когато преброиха, ето, Йонатан и оръженосецът му не беше там. 14:18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег. За кивота на По това време Бог беше с децата на Израел. 14:19 И стана така, че докато Савел говореше на свещеника, шумът това, което беше във филистимската войска, продължи и се увеличи; и Саул каза на свещеника: Дръпни ръката си. 14:20 Тогава Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха и дойдоха на битка; и ето, мечът на всеки беше срещу неговия колега, и имаше много голямо объркване. 14:21 Освен това евреите, които преди това бяха с филистимците, които се качиха с тях в лагера дори от околностите те също се обърнаха към израилтяните, които бяха със Саул и Джонатан. 14:22 Също и всички израилтяни, които се бяха скрили на планината Ефрем, когато чуха, че филистимците бягат, и те също след тях в битката. 14:23 Така Господ спаси Израиля в онзи ден, и битката премина Бетавен. 14:24 И израилтяните бяха притеснени в онзи ден, защото Саул се беше заклел хората, казвайки: Проклет да е онзи човек, който яде нещо до вечерта, за да отмъстя на враговете си. Така че никой от хората не опита храна. 14:25 И всички от земята стигнаха до една гора; и имаше мед върху земята. 14:26 И когато хората влязоха в гората, ето, медът капеше; но никой не сложи ръка на устата си, защото народът се страхуваше от клетвата. 14:27 Но Ионатан не чу, когато баща му закле народа с клетва: затова той протегна края на жезъла, който беше в ръката му, и натопи го в пчелна пита и сложи ръката си на устата си; и очите му бяха просветени. 14:28 Тогава един от народа в отговор рече: Баща ти строго нареди людете с клетва, казвайки: Проклет онзи, който яде нещо! този ден. И хората бяха припаднали. 14:29 Тогава Ионатан каза: Баща ми смути земята; вижте, моля ви, как се просветиха очите ми, защото вкусих малко от това пчелен мед. 14:30 Колко повече, ако хората бяха яли свободно днес от плячката на техните врагове, които намериха? защото сега нямаше много по-голямо клане сред филистимците? 14:31 И в същия ден поразиха филистимците от Михмас до Ейалон; хората бяха много отпаднали. 14:32 И народът се втурна към плячката и взе овце и говеда, и телета и ги заклаха на земята; и хората ги изядоха заедно кръвта. 14:33 Тогава казаха на Саула, казвайки: Ето, людете съгрешават против Господа, че ядат с кръвта. И той каза: Вие сте престъпили: хвърлете a велик камък за мен днес. 14:34 И Саул каза: Разпръснете се между народа и им кажете: Доведете ми тук всеки своя вол и всеки своята овца и ги заколете тук и яжте; и не съгрешавайте против ГОСПОДА, като ядете с кръвта. И целият народ доведе всеки своя вол със себе си тази нощ, и уби ги там. 14:35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който градеше на ГОСПОДА. 14:36 И Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да ги ограбим до зори и да не оставим нито един от тях. И те рекоха: Прави всичко, което ти се струва добро. Тогава свещеникът каза: Нека се приближим тук до Бога. 14:37 И Саул се посъветва с Бога: Да сляза ли след филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но той му отговори не онзи ден. 14:38 И Саул рече: Приближете се тук, всички първенци на народа, и знай и виж в какво е този грях днес. 14:39 Заклевам се в живота на Господа, Който спасява Израиля, ако и да е в Ионатан синът ми, той непременно ще умре. Но сред всичките нямаше мъж хора, които са му отговорили. 14:40 Тогава каза на целия Израил: Станете вие на една страна, а аз и Ионатан мой син ще бъде от другата страна. И хората казаха на Саул: Какво да направиш? изглежда добре за теб. 14:41 Затова Саул каза на Господа, Израилевия Бог: Дай пълен жребий. И Саул и Йонатан бяха хванати, но хората избягаха. 14:42 И Саул рече: Хвърлете жребий между мене и сина ми Ионатан. И Джонатан Беше взето. 14:43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво направи. И Джонатан каза му и каза: Направих, но вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, и ето, трябва да умра. 14:44 И Саул отговори: Бог да направи така и още повече; защото непременно ще умреш, Джонатан. 14:45 И народът каза на Саула: Йонатан, който извърши това, ще умре ли голямо спасение в Израел? Да не дава Бог! Жив е Господ, ще стане! нито един косъм от главата му не падна на земята; защото той е работил с Бог този ден. Така хората спасиха Йонатан, така че той не умря. 14:46 Тогава Саул се оттегли от преследването на филистимците и филистимците отидоха на собственото си място. 14:47 И тъй, Саул превзе царството над Израил и воюва против всичките си врагове от всяка страна, срещу Моав и срещу синовете на Амон, и срещу Едом и срещу царете на Сова и срещу Филистимци: и накъдето и да се обърна, той ги дразнеше. 14:48 И той събра войска, разби амаличаните и избави Израиля от ръцете на онези, които ги разграбиха. 14:49 А синовете на Саул бяха Ионатан, Ишуй и Мелхишуа; имената на двете му дъщери бяха тези; името на първородния Мераб, и името на по-младия Михал: 14:50 А името на жената на Саул беше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на военачалника му беше Авенир, син на Нир, Саул чичо. 14:51 А Кис беше баща на Саула; и Нир, бащата на Авенир, беше син на Абиел. 14:52 И имаше люта война против филистимците през всичките дни на Саул; и когато Саул видя някой силен мъж или някой храбър мъж, той го взе при себе си.