1 Царе
14:1 И така, в един ден Ионатан, синът на Саул, каза:
младежът, който носеше бронята си, Ела и нека отидем при
Филистимският гарнизон, който е от другата страна. Но той каза не неговото
баща.
14:2 И Саул остана в края на Гавая под един нар
дърво, което е в Мигрон; и хората, които бяха с него, бяха наоколо
шестстотин мъже;
14:3 И Ахия, син на Ахитува, брат на Ихавода, син на Финеес,
син на Илий, свещеник Господен в Сило, носещ ефод. И на
хората не знаеха, че Джонатан си е отишъл.
14:4 И между проходите, през които Йонатан искаше да премине към
Филистимски гарнизон, имаше остра скала от едната страна и a
остра скала от другата страна; и името на едната беше Бозес, а на
името на другия Сене.
14:5 Предната част на единия беше разположена на север срещу Михмас,
а другата на юг срещу Гавая.
14:6 И Йонатан каза на младежа, който носеше оръжието му: Ела и нека
отиваме при гарнизона на тези необрязани; може да се окаже, че
ГОСПОД ще работи за нас, защото Господ няма ограничение, чрез което да спаси
много или по малко.
14:7 И оръженосецът му рече: Направи всичко, което ти е на сърцето;
ти; ето, аз съм с теб според сърцето ти.
14:8 Тогава Ионатан каза: Ето, ние ще минем при тези мъже и ние
ще се открием пред тях.
14:9 Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас; тогава ще стоим
все още на нашето място и няма да се качи при тях.
14:10 Но ако кажат така: Елате при нас; тогава ще се изкачим: за Господа
предаде ги в ръцете ни; и това ще ни бъде знамение.
14:11 И двамата се откриха пред гарнизона на
Филистимци: и филистимците казаха: Ето, евреите излизат
от дупките, където се бяха скрили.
14:12 И мъжете от гарнизона отговориха на Ионатана и оръженосеца му,
каза: Елате при нас и ще ви покажем нещо. И Джонатан каза
на оръженосеца си: Ела след мене, защото Господ избави
в ръката на Израил.
14:13 И Ионатан се изкачи на ръцете си и на краката си, и неговите
оръженосец след него; и паднаха пред Йонатан; И неговият
оръженосецът уби след него.
14:14 И това първо клане, което Ионатан и неговият оръженосец извършиха, беше
около двадесет мъже, в рамките на половин акър земя, която е иго
на воловете може да оре.
14:15 И настана трепет в множеството, в полето и между всички
хора: гарнизонът и разорителите, те също трепереха и
Земята се разтресе; и беше много голям трепет.
14:16 И Сауловите стражи в Гавая Вениаминова погледнаха; и, ето,
множеството се стопи и те продължиха да се бият един друг.
14:17 Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега и вижте
който си отиде от нас. И когато преброиха, ето, Йонатан и
оръженосецът му не беше там.
14:18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег. За кивота на
По това време Бог беше с децата на Израел.
14:19 И стана така, че докато Савел говореше на свещеника, шумът
това, което беше във филистимската войска, продължи и се увеличи; и Саул
каза на свещеника: Дръпни ръката си.
14:20 Тогава Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха и
дойдоха на битка; и ето, мечът на всеки беше срещу неговия
колега, и имаше много голямо объркване.
14:21 Освен това евреите, които преди това бяха с филистимците,
които се качиха с тях в лагера дори от околностите
те също се обърнаха към израилтяните, които бяха със Саул и
Джонатан.
14:22 Също и всички израилтяни, които се бяха скрили на планината
Ефрем, когато чуха, че филистимците бягат, и те също
след тях в битката.
14:23 Така Господ спаси Израиля в онзи ден, и битката премина
Бетавен.
14:24 И израилтяните бяха притеснени в онзи ден, защото Саул се беше заклел
хората, казвайки: Проклет да е онзи човек, който яде нещо до вечерта,
за да отмъстя на враговете си. Така че никой от хората не опита
храна.
14:25 И всички от земята стигнаха до една гора; и имаше мед върху
земята.
14:26 И когато хората влязоха в гората, ето, медът капеше;
но никой не сложи ръка на устата си, защото народът се страхуваше от клетвата.
14:27 Но Ионатан не чу, когато баща му закле народа с клетва:
затова той протегна края на жезъла, който беше в ръката му, и
натопи го в пчелна пита и сложи ръката си на устата си; и очите му
бяха просветени.
14:28 Тогава един от народа в отговор рече: Баща ти строго нареди
людете с клетва, казвайки: Проклет онзи, който яде нещо!
този ден. И хората бяха припаднали.
14:29 Тогава Ионатан каза: Баща ми смути земята; вижте, моля ви,
как се просветиха очите ми, защото вкусих малко от това
пчелен мед.
14:30 Колко повече, ако хората бяха яли свободно днес от плячката
на техните врагове, които намериха? защото сега нямаше много
по-голямо клане сред филистимците?
14:31 И в същия ден поразиха филистимците от Михмас до Ейалон;
хората бяха много отпаднали.
14:32 И народът се втурна към плячката и взе овце и говеда, и
телета и ги заклаха на земята; и хората ги изядоха заедно
кръвта.
14:33 Тогава казаха на Саула, казвайки: Ето, людете съгрешават против Господа,
че ядат с кръвта. И той каза: Вие сте престъпили: хвърлете a
велик камък за мен днес.
14:34 И Саул каза: Разпръснете се между народа и им кажете:
Доведете ми тук всеки своя вол и всеки своята овца и ги заколете
тук и яжте; и не съгрешавайте против ГОСПОДА, като ядете с кръвта.
И целият народ доведе всеки своя вол със себе си тази нощ, и
уби ги там.
14:35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който
градеше на ГОСПОДА.
14:36 И Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да ги ограбим
до зори и да не оставим нито един от тях. И
те рекоха: Прави всичко, което ти се струва добро. Тогава свещеникът каза:
Нека се приближим тук до Бога.
14:37 И Саул се посъветва с Бога: Да сляза ли след филистимците?
ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но той му отговори не
онзи ден.
14:38 И Саул рече: Приближете се тук, всички първенци на народа, и
знай и виж в какво е този грях днес.
14:39 Заклевам се в живота на Господа, Който спасява Израиля, ако и да е в Ионатан
синът ми, той непременно ще умре. Но сред всичките нямаше мъж
хора, които са му отговорили.
14:40 Тогава каза на целия Израил: Станете вие на една страна, а аз и Ионатан мой
син ще бъде от другата страна. И хората казаха на Саул: Какво да направиш?
изглежда добре за теб.
14:41 Затова Саул каза на Господа, Израилевия Бог: Дай пълен жребий. И
Саул и Йонатан бяха хванати, но хората избягаха.
14:42 И Саул рече: Хвърлете жребий между мене и сина ми Ионатан. И Джонатан
Беше взето.
14:43 Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво направи. И Джонатан
каза му и каза: Направих, но вкусих малко мед с края на
тоягата, която беше в ръката ми, и ето, трябва да умра.
14:44 И Саул отговори: Бог да направи така и още повече; защото непременно ще умреш,
Джонатан.
14:45 И народът каза на Саула: Йонатан, който извърши това, ще умре ли
голямо спасение в Израел? Да не дава Бог! Жив е Господ, ще стане!
нито един косъм от главата му не падна на земята; защото той е работил с
Бог този ден. Така хората спасиха Йонатан, така че той не умря.
14:46 Тогава Саул се оттегли от преследването на филистимците и филистимците
отидоха на собственото си място.
14:47 И тъй, Саул превзе царството над Израил и воюва против всичките си врагове
от всяка страна, срещу Моав и срещу синовете на Амон, и
срещу Едом и срещу царете на Сова и срещу
Филистимци: и накъдето и да се обърна, той ги дразнеше.
14:48 И той събра войска, разби амаличаните и избави Израиля
от ръцете на онези, които ги разграбиха.
14:49 А синовете на Саул бяха Ионатан, Ишуй и Мелхишуа;
имената на двете му дъщери бяха тези; името на първородния Мераб,
и името на по-младия Михал:
14:50 А името на жената на Саул беше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас;
името на военачалника му беше Авенир, син на Нир, Саул
чичо.
14:51 А Кис беше баща на Саула; и Нир, бащата на Авенир, беше син
на Абиел.
14:52 И имаше люта война против филистимците през всичките дни на Саул; и
когато Саул видя някой силен мъж или някой храбър мъж, той го взе при себе си.