1 Царе 1:1 Имаше един човек от Раматаимзофим, от планината Ефрем, и името му беше Елкана, син на Йероам, син на Елиу, син на Тоху, син на Зуф, ефратянин: 1:2 И той имаше две жени; името на едната беше Хана, а името на другата Фенина: и Фенина имаше деца, но Анна нямаше деца. 1:3 И този човек всяка година излизаше от града си, за да се покланя и да принася жертви на Господа на Силите в Сило. И двамата сина на Илий, Офни и Финеес, свещениците на ГОСПОДА, бяха там. 1:4 И когато дойде времето, когато Елкана предложи, той даде на Фенина своето жена и на всичките й синове и дъщери, части: 1:5 Но на Анна той даде достойна част; защото той обичаше Хана: но ГОСПОД беше затворил утробата й. 1:6 И нейният противник също я раздразни, за да я разгневи, защото Господ беше затворил утробата й. 1:7 И както той правеше така всяка година, когато тя отиваше в къщата на ГОСПОДИ, така тя я разгневи; затова тя плака и не яде. 1:8 Тогава мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? и защо не ядеш ли и защо е наскърбено сърцето ти? не съм ли по-добър за теб от десет сина? 1:9 И така, Анна стана, след като ядоха в Сило и след като ядоха пиян. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на храма на ГОСПОДИ. 1:10 И тя беше в горчивина на душата си, и се молеше на Господа, и плачеше възпалено. 1:11 И тя даде обет и каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш върху скръбта на слугинята Си и ме помни и не забравяй слугинята ти, но ще дадеш на слугинята си мъжко дете, тогава аз ще го даде на ГОСПОДА през всичките дни на живота му, и няма да има бръснач дойде на главата му. 1:12 И докато тя продължаваше да се моли пред Господа, Илий отбеляза устата си. 1:13 А Анна каза в сърцето си; само устните й се движеха, но гласът й не се чу: затова Илий помисли, че е била пияна. 1:14 И рече й Илий: Докога ще бъдеш пияна? остави виното си от теб. 1:15 И Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм скръбна жена дух: Нито вино, нито спиртно питие съм пил, но съм излял душата ми пред Господа. 1:16 Не считай слугинята си за дъщеря на Велиал, защото от изобилие от моето оплакване и скръб съм говорил досега. 1:17 Тогава Илий отговори и рече: Иди си с мир, и Бог Израилев да даде ти твоята молба, която си поискал от него. 1:18 И тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение пред очите ти. Значи жената отиде по пътя си и яде, и лицето й не беше вече тъжно. 1:19 И те станаха сутринта рано и се поклониха пред Господа, и се върнаха и дойдоха в дома им в Рама; и Елкана позна Анна неговата жена; и Господ си спомни за нея. 1:20 Затова стана, когато дойде времето след Анна зачена и роди син и го нарече Самуил, като каза: Защото го измолих от Господа. 1:21 И човекът Елкана и целият му дом се изкачиха да принесат на Господа годишната жертва и неговия обет. 1:22 Но Анна не се качи; защото тя каза на мъжа си: Няма да се кача докато детето се отбие, и тогава ще го доведа, за да се появи пред Господа и пребъдвай там до века. 1:23 Тогава мъжът й Елкана й рече: Направи каквото ти се вижда добре; катраня докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си. Така че жена обитаваше и даваше на сина си да суче, докато го отбие. 1:24 И като го отби, взе го със себе си с трима юнци и една ефа брашно и мех вино и му донесоха в дома Господен в Сило; а детето беше малко. 1:25 И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий. 1:26 И тя каза: О, господарю мой, жива е душата ти, господарю мой, аз съм жената които стояха тук до теб и се молеха на Господа. 1:27 За това дете се молих; и Господ ми даде молбата ми, която аз попита го: 1:28 Затова и аз го дадох на Господа; докато е жив той ще се даде на Господа. И той се поклони там на Господа.