1 Царе
1:1 Имаше един човек от Раматаимзофим, от планината Ефрем, и
името му беше Елкана, син на Йероам, син на Елиу, син на
Тоху, син на Зуф, ефратянин:
1:2 И той имаше две жени; името на едната беше Хана, а името на
другата Фенина: и Фенина имаше деца, но Анна нямаше
деца.
1:3 И този човек всяка година излизаше от града си, за да се покланя и да принася жертви
на Господа на Силите в Сило. И двамата сина на Илий, Офни и
Финеес, свещениците на ГОСПОДА, бяха там.
1:4 И когато дойде времето, когато Елкана предложи, той даде на Фенина своето
жена и на всичките й синове и дъщери, части:
1:5 Но на Анна той даде достойна част; защото той обичаше Хана: но
ГОСПОД беше затворил утробата й.
1:6 И нейният противник също я раздразни, за да я разгневи, защото
Господ беше затворил утробата й.
1:7 И както той правеше така всяка година, когато тя отиваше в къщата на
ГОСПОДИ, така тя я разгневи; затова тя плака и не яде.
1:8 Тогава мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? и защо
не ядеш ли и защо е наскърбено сърцето ти? не съм ли по-добър за теб
от десет сина?
1:9 И така, Анна стана, след като ядоха в Сило и след като ядоха
пиян. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на храма на
ГОСПОДИ.
1:10 И тя беше в горчивина на душата си, и се молеше на Господа, и плачеше
възпалено.
1:11 И тя даде обет и каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш
върху скръбта на слугинята Си и ме помни и не забравяй
слугинята ти, но ще дадеш на слугинята си мъжко дете, тогава аз
ще го даде на ГОСПОДА през всичките дни на живота му, и няма да има
бръснач дойде на главата му.
1:12 И докато тя продължаваше да се моли пред Господа, Илий
отбеляза устата си.
1:13 А Анна каза в сърцето си; само устните й се движеха, но гласът й
не се чу: затова Илий помисли, че е била пияна.
1:14 И рече й Илий: Докога ще бъдеш пияна? остави виното си
от теб.
1:15 И Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм скръбна жена
дух: Нито вино, нито спиртно питие съм пил, но съм излял
душата ми пред Господа.
1:16 Не считай слугинята си за дъщеря на Велиал, защото от
изобилие от моето оплакване и скръб съм говорил досега.
1:17 Тогава Илий отговори и рече: Иди си с мир, и Бог Израилев да даде
ти твоята молба, която си поискал от него.
1:18 И тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение пред очите ти. Значи жената
отиде по пътя си и яде, и лицето й не беше вече тъжно.
1:19 И те станаха сутринта рано и се поклониха пред Господа,
и се върнаха и дойдоха в дома им в Рама; и Елкана позна Анна
неговата жена; и Господ си спомни за нея.
1:20 Затова стана, когато дойде времето след Анна
зачена и роди син и го нарече Самуил, като каза:
Защото го измолих от Господа.
1:21 И човекът Елкана и целият му дом се изкачиха да принесат на Господа
годишната жертва и неговия обет.
1:22 Но Анна не се качи; защото тя каза на мъжа си: Няма да се кача
докато детето се отбие, и тогава ще го доведа, за да се появи
пред Господа и пребъдвай там до века.
1:23 Тогава мъжът й Елкана й рече: Направи каквото ти се вижда добре; катраня
докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си. Така че
жена обитаваше и даваше на сина си да суче, докато го отбие.
1:24 И като го отби, взе го със себе си с трима
юнци и една ефа брашно и мех вино и му донесоха
в дома Господен в Сило; а детето беше малко.
1:25 И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий.
1:26 И тя каза: О, господарю мой, жива е душата ти, господарю мой, аз съм жената
които стояха тук до теб и се молеха на Господа.
1:27 За това дете се молих; и Господ ми даде молбата ми, която аз
попита го:
1:28 Затова и аз го дадох на Господа; докато е жив той
ще се даде на Господа. И той се поклони там на Господа.