1 Царе 17:1 И тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, пред Когото стоя, ще има няма да има роса или дъжд през тези години, но според думата ми. 17:2 И словото Господне дойде към него и рече: 17:3 Махни се оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Черит, това е преди Йордан. 17:4 И ще пиеш от потока; и аз имам заповяда на гарваните да те хранят там. 17:5 И той отиде и направи според словото на Господа; защото отиде и живееше при поток Херит, който е срещу Йордан. 17:6 И сутринта гарваните му донесоха хляб и месо, и хляб и плът вечер; и той пи от потока. 17:7 И след известно време потокът пресъхна, защото не е имало дъжд в земята. 17:8 И словото Господне дойде към него и рече: 17:9 Стани, иди в Сарепта, която принадлежи на Сидон, и живей там; ето, заповядах там на една вдовица да те храни. 17:10 И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на град, ето, вдовицата беше там и събираше пръчки; и той извика я и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в a съд, за да пия. 17:11 И когато тя отиваше да го вземе, той я извика и рече: Донеси ми, моля те, залък хляб в ръката ти. 17:12 И тя каза: Жив е Господ твоят Бог, нямам торта, а шепа брашно в бъчва и малко масло в гърне; и, ето, аз събирам две пръчки, за да мога да вляза и да го облека за мен и моите сине, за да го изядем и да умрем. 17:13 Тогава Илия й каза: Не бой се; иди и направи както си казал: но първо ми направи от него малка торта и ми я донеси, а след това направи за теб и за сина ти. 17:14 Защото така казва Господ, Израилевият Бог, буре с брашно няма пустош, нито стомната с масло ще намалее до деня, когато Господ изпраща дъжд на земята. 17:15 И тя отиде и направи според думите на Илия; и тя, и той, и къщата й ядоха много дни. 17:16 И брашното в бъчвата не се изчерпа, Нито стомната с масло се изчерпа, според словото на Господа, което говори чрез Илия. 17:17 И след тези събития синът на жената, домакиня на къщата, разболя се; и болестта му беше толкова болезнена, че в него не остана дъх. 17:18 И тя каза на Илия: какво имам аз с тебе, о ти, човече Бог? дошъл си при мен, за да си спомниш греха ми и да убиеш моя син? 17:19 И той й каза: дай ми сина си. И той го извади от гърдите й, и го отнесоха в таванското помещение, където живееше, и го сложиха на своя собствено легло. 17:20 И той извика към Господа и рече: Господи Боже мой, имаш ли и Ти донесе зло на вдовицата, при която живея, като уби сина й? 17:21 И той се протегна три пъти върху детето и извика към него Господи, и каза: Господи Боже мой, моля Те, нека дойде душата на това дете в него отново. 17:22 И Господ чу гласа на Илия; и дойде душата на детето в него отново и той се съживи. 17:23 И Илия взе детето и го изведе от стаята къщата и го предаде на майка му; а Илия каза: Виж твоя синът живее. 17:24 И жената каза на Илия: Сега по това познавам, че ти си мъж Бог и че словото Господне в устата ти е истина.