1 Царе
17:1 И тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на
Ахав, заклевам се в живота на Господа, Израилевия Бог, пред Когото стоя, ще има
няма да има роса или дъжд през тези години, но според думата ми.
17:2 И словото Господне дойде към него и рече:
17:3 Махни се оттук, обърни се на изток и се скрий при потока
Черит, това е преди Йордан.
17:4 И ще пиеш от потока; и аз имам
заповяда на гарваните да те хранят там.
17:5 И той отиде и направи според словото на Господа; защото отиде и
живееше при поток Херит, който е срещу Йордан.
17:6 И сутринта гарваните му донесоха хляб и месо, и хляб и
плът вечер; и той пи от потока.
17:7 И след известно време потокът пресъхна, защото
не е имало дъжд в земята.
17:8 И словото Господне дойде към него и рече:
17:9 Стани, иди в Сарепта, която принадлежи на Сидон, и живей там;
ето, заповядах там на една вдовица да те храни.
17:10 И тъй, той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на
град, ето, вдовицата беше там и събираше пръчки; и той
извика я и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в a
съд, за да пия.
17:11 И когато тя отиваше да го вземе, той я извика и рече: Донеси ми,
моля те, залък хляб в ръката ти.
17:12 И тя каза: Жив е Господ твоят Бог, нямам торта, а
шепа брашно в бъчва и малко масло в гърне; и, ето, аз
събирам две пръчки, за да мога да вляза и да го облека за мен и моите
сине, за да го изядем и да умрем.
17:13 Тогава Илия й каза: Не бой се; иди и направи както си казал: но
първо ми направи от него малка торта и ми я донеси, а след това
направи за теб и за сина ти.
17:14 Защото така казва Господ, Израилевият Бог, буре с брашно няма
пустош, нито стомната с масло ще намалее до деня, когато Господ
изпраща дъжд на земята.
17:15 И тя отиде и направи според думите на Илия; и тя, и той,
и къщата й ядоха много дни.
17:16 И брашното в бъчвата не се изчерпа, Нито стомната с масло се изчерпа,
според словото на Господа, което говори чрез Илия.
17:17 И след тези събития синът на жената,
домакиня на къщата, разболя се; и болестта му беше толкова болезнена, че
в него не остана дъх.
17:18 И тя каза на Илия: какво имам аз с тебе, о ти, човече
Бог? дошъл си при мен, за да си спомниш греха ми и да убиеш моя
син?
17:19 И той й каза: дай ми сина си. И той го извади от гърдите й,
и го отнесоха в таванското помещение, където живееше, и го сложиха на своя
собствено легло.
17:20 И той извика към Господа и рече: Господи Боже мой, имаш ли и Ти
донесе зло на вдовицата, при която живея, като уби сина й?
17:21 И той се протегна три пъти върху детето и извика към него
Господи, и каза: Господи Боже мой, моля Те, нека дойде душата на това дете
в него отново.
17:22 И Господ чу гласа на Илия; и дойде душата на детето
в него отново и той се съживи.
17:23 И Илия взе детето и го изведе от стаята
къщата и го предаде на майка му; а Илия каза: Виж твоя
синът живее.
17:24 И жената каза на Илия: Сега по това познавам, че ти си мъж
Бог и че словото Господне в устата ти е истина.