1 Царе
13:1 И, ето, един Божий човек излезе от Юда по словото на
Господ към Ветил; и Еровоам застана при олтара да кади.
13:2 И той извика към олтара в словото Господне и каза: О
олтар, олтар, така казва Господ; Ето, ще се роди дете
Давидовият дом, Йосия на име; и върху теб той ще предложи
свещеници на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости
ще бъдат изгорени върху теб.
13:3 И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, което Господ
е говорил; Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е останала
върху него ще се излее.
13:4 И когато цар Еровоам чу думите на човека от
Бог, който беше извикал срещу олтара във Ветил, че той издигна своя
ръка от олтара, казвайки: Хванете го. И ръката му, която постави
напред срещу него, изсъхнал, така че той не можеше да го издърпа отново
него.
13:5 И олтарът се разцепи, и пепелта се изсипа от олтара,
според знака, който Божият човек беше дал чрез словото на
ГОСПОДИ.
13:6 И царят отговори и рече на Божия човек: Помоли сега лицето
на Господа твоя Бог и се помоли за мен, за да се възстанови ръката ми
отново. И Божият човек се помоли на Господа и царската ръка беше
възстанови го отново и стана както преди.
13:7 И царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се освежи
себе си и ще ти дам награда.
13:8 И Божият човек каза на царя: Ако ми дадеш половината от твоята
къща, няма да вляза с теб, нито ще ям хляб, нито ще пия
вода на това място:
13:9 Защото така ми беше заповядано чрез словото Господне, като каза: Не яж хляб,
нито пийте вода, нито се връщайте по същия път, по който сте дошли.
13:10 И така, той отиде по друг път и не се върна по пътя, по който дойде
Бетел.
13:11 Във Ветил живееше стар пророк; и синовете му дойдоха и му казаха
всички дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил: думите
което беше казал на царя, казаха и на баща си.
13:12 И баща им им каза: По кой път отиде? Защото синовете му бяха видели
по какъв път отиде Божият човек, който дойде от Юда.
13:13 И рече на синовете си: оседлайте ми осела. Така че го оседлаха
задника: и той яздеше на него,
13:14 И тръгна след Божия човек и го намери седнал под един дъб
той му каза: ти ли си Божият човек, който дойде от Юда? И той
каза, аз съм.
13:15 Тогава той му каза: Ела с мене у дома и яж хляб.
13:16 И той рече: не мога да се върна с тебе, нито да вляза с тебе;
Ще ям хляб и ще пия вода с тебе на това място:
13:17 Защото ми беше казано чрез словото Господне: Да не ядеш хляб
Нито пийте вода там, нито се обръщайте, за да отидете по пътя, по който сте дошли.
13:18 Той му каза: и аз съм пророк като теб; и един ангел проговори
към мене чрез словото на Господа, като каза: Върни го със себе си
твоя дом, за да яде хляб и да пие вода. Но той излъга
него.
13:19 И той се върна с него, яде хляб в къщата му и пи
вода.
13:20 И като седяха на трапезата, словото Господне
дойде при пророка, който го върна:
13:21 И той извика към Божия човек, който дойде от Юда, казвайки: Така
казва ГОСПОД, Понеже ти не се покори на устата на ГОСПОД,
и не спази заповедта, която Господ твоят Бог ти заповяда,
13:22 Но се върна и яде хляб и пи вода на мястото, на
което Господ ти каза: не яж хляб и не пий вода;
трупът ти няма да стигне до гроба на бащите ти.
13:23 И след като яде хляб и след като пи,
че той му оседла магарето, т.е. за пророка, когото имаше
върнат обратно.
13:24 И когато той си отиде, един лъв го срещна по пътя и го уби;
трупът беше хвърлен на пътя и магарето стоеше до него, лъвът също
застана до трупа.
13:25 И, ето, минаваха хора и видяха трупа, захвърлен на пътя, и
лъв, стоящ до трупа; и те дойдоха и разказаха това в града
където е живял старият пророк.
13:26 И когато пророкът, който го върна от пътя, чу това,
той каза: Това е Божият човек, който беше непокорен на словото на
Господ: затова Господ го предаде на лъва, който го предаде
разкъса го и го уби, според словото на Господа, което той
говореше му.
13:27 И рече на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И оседлаха
него.
13:28 И отиде и намери трупа му захвърлен на пътя, и осела, и о
лъв, стоящ до трупа: лъвът не беше ял трупа, нито
разкъса задника.
13:29 И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го положи върху
магарето и го върна обратно; и старият пророк дойде в града, за да
скърби и да го погребе.
13:30 И той положи трупа му в собствения си гроб; и те скърбяха за него,
казвайки: Уви, братко мой!
13:31 И след като го погреба, той говори на синовете си,
казвайки: Когато умра, тогава ме погребете в гроба, в който е мъжът
Бог е погребан; положи моите кости до неговите кости:
13:32 За думата, която извика чрез словото на Господа против олтара
във Ветил и срещу всичките къщи по високите места, които са там
градовете на Самария непременно ще се сбъднат.
13:33 След това Еровоам не се върна от лошия си път, но отново го направи
от най-долните от народа свещеници на високите места: всеки, който иска,
той го посвети и той стана един от свещениците на високите места.
13:34 И това нещо стана грях за Еровоамовия дом, дори да го посекат
и да го унищожи от лицето на земята.