1 Царе 13:1 И, ето, един Божий човек излезе от Юда по словото на Господ към Ветил; и Еровоам застана при олтара да кади. 13:2 И той извика към олтара в словото Господне и каза: О олтар, олтар, така казва Господ; Ето, ще се роди дете Давидовият дом, Йосия на име; и върху теб той ще предложи свещеници на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще бъдат изгорени върху теб. 13:3 И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, което Господ е говорил; Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е останала върху него ще се излее. 13:4 И когато цар Еровоам чу думите на човека от Бог, който беше извикал срещу олтара във Ветил, че той издигна своя ръка от олтара, казвайки: Хванете го. И ръката му, която постави напред срещу него, изсъхнал, така че той не можеше да го издърпа отново него. 13:5 И олтарът се разцепи, и пепелта се изсипа от олтара, според знака, който Божият човек беше дал чрез словото на ГОСПОДИ. 13:6 И царят отговори и рече на Божия човек: Помоли сега лицето на Господа твоя Бог и се помоли за мен, за да се възстанови ръката ми отново. И Божият човек се помоли на Господа и царската ръка беше възстанови го отново и стана както преди. 13:7 И царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се освежи себе си и ще ти дам награда. 13:8 И Божият човек каза на царя: Ако ми дадеш половината от твоята къща, няма да вляза с теб, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място: 13:9 Защото така ми беше заповядано чрез словото Господне, като каза: Не яж хляб, нито пийте вода, нито се връщайте по същия път, по който сте дошли. 13:10 И така, той отиде по друг път и не се върна по пътя, по който дойде Бетел. 13:11 Във Ветил живееше стар пророк; и синовете му дойдоха и му казаха всички дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил: думите което беше казал на царя, казаха и на баща си. 13:12 И баща им им каза: По кой път отиде? Защото синовете му бяха видели по какъв път отиде Божият човек, който дойде от Юда. 13:13 И рече на синовете си: оседлайте ми осела. Така че го оседлаха задника: и той яздеше на него, 13:14 И тръгна след Божия човек и го намери седнал под един дъб той му каза: ти ли си Божият човек, който дойде от Юда? И той каза, аз съм. 13:15 Тогава той му каза: Ела с мене у дома и яж хляб. 13:16 И той рече: не мога да се върна с тебе, нито да вляза с тебе; Ще ям хляб и ще пия вода с тебе на това място: 13:17 Защото ми беше казано чрез словото Господне: Да не ядеш хляб Нито пийте вода там, нито се обръщайте, за да отидете по пътя, по който сте дошли. 13:18 Той му каза: и аз съм пророк като теб; и един ангел проговори към мене чрез словото на Господа, като каза: Върни го със себе си твоя дом, за да яде хляб и да пие вода. Но той излъга него. 13:19 И той се върна с него, яде хляб в къщата му и пи вода. 13:20 И като седяха на трапезата, словото Господне дойде при пророка, който го върна: 13:21 И той извика към Божия човек, който дойде от Юда, казвайки: Така казва ГОСПОД, Понеже ти не се покори на устата на ГОСПОД, и не спази заповедта, която Господ твоят Бог ти заповяда, 13:22 Но се върна и яде хляб и пи вода на мястото, на което Господ ти каза: не яж хляб и не пий вода; трупът ти няма да стигне до гроба на бащите ти. 13:23 И след като яде хляб и след като пи, че той му оседла магарето, т.е. за пророка, когото имаше върнат обратно. 13:24 И когато той си отиде, един лъв го срещна по пътя и го уби; трупът беше хвърлен на пътя и магарето стоеше до него, лъвът също застана до трупа. 13:25 И, ето, минаваха хора и видяха трупа, захвърлен на пътя, и лъв, стоящ до трупа; и те дойдоха и разказаха това в града където е живял старият пророк. 13:26 И когато пророкът, който го върна от пътя, чу това, той каза: Това е Божият човек, който беше непокорен на словото на Господ: затова Господ го предаде на лъва, който го предаде разкъса го и го уби, според словото на Господа, което той говореше му. 13:27 И рече на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И оседлаха него. 13:28 И отиде и намери трупа му захвърлен на пътя, и осела, и о лъв, стоящ до трупа: лъвът не беше ял трупа, нито разкъса задника. 13:29 И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го положи върху магарето и го върна обратно; и старият пророк дойде в града, за да скърби и да го погребе. 13:30 И той положи трупа му в собствения си гроб; и те скърбяха за него, казвайки: Уви, братко мой! 13:31 И след като го погреба, той говори на синовете си, казвайки: Когато умра, тогава ме погребете в гроба, в който е мъжът Бог е погребан; положи моите кости до неговите кости: 13:32 За думата, която извика чрез словото на Господа против олтара във Ветил и срещу всичките къщи по високите места, които са там градовете на Самария непременно ще се сбъднат. 13:33 След това Еровоам не се върна от лошия си път, но отново го направи от най-долните от народа свещеници на високите места: всеки, който иска, той го посвети и той стана един от свещениците на високите места. 13:34 И това нещо стана грях за Еровоамовия дом, дори да го посекат и да го унищожи от лицето на земята.