1 Коринтяни 13:1 Въпреки че говоря с езици на хора и на ангели, и не съм милосърдие, станах като мед звънтяща или звънтящ кимвал. 13:2 И въпреки че имам дарба на пророчество и разбирам всички тайни, и всички знания; и въпреки че имам цялата вяра, за да мога да се отдалеча планини, и нямам милосърдие, аз съм нищо. 13:3 И въпреки че раздавам всичките си блага, за да нахраня бедните, и въпреки че давам своето тяло да бъде изгорено и нямам любов, нищо не ми помага. 13:4 Милосърдието дълго търпи и е милостиво; милосърдието не завижда; благотворителност не се хвали, не се възгордява, 13:5 Не се държи неприлично, не търси своето, не е лесно раздразнен, не мисли зло; 13:6 Не се радва на беззаконието, а се радва на истината; 13:7 Всичко понася, на всичко вярва, на всичко се надява, издържа всички неща. 13:8 Милосърдието никога не отпада; но има ли пророчества, те ще отпаднат; има ли езици, ще престанат; дали има знание, ще изчезне. 13:9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме. 13:10 Но когато това, което е съвършено, дойде, това, което е частично, ще дойде да се свърши. 13:11 Когато бях дете, говорех като дете, разбирах като дете, аз мислех като дете: но когато станах мъж, захвърлих детските неща. 13:12 Защото сега виждаме през стъкло, тъмно; но след това лице в лице: сега аз знам отчасти; но тогава ще позная, както съм познат. 13:13 И сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-великият от това е благотворителност.