1 Коринтяни
13:1 Въпреки че говоря с езици на хора и на ангели, и не съм
милосърдие, станах като мед звънтяща или звънтящ кимвал.
13:2 И въпреки че имам дарба на пророчество и разбирам всички тайни,
и всички знания; и въпреки че имам цялата вяра, за да мога да се отдалеча
планини, и нямам милосърдие, аз съм нищо.
13:3 И въпреки че раздавам всичките си блага, за да нахраня бедните, и въпреки че давам своето
тяло да бъде изгорено и нямам любов, нищо не ми помага.
13:4 Милосърдието дълго търпи и е милостиво; милосърдието не завижда; благотворителност
не се хвали, не се възгордява,
13:5 Не се държи неприлично, не търси своето, не е лесно
раздразнен, не мисли зло;
13:6 Не се радва на беззаконието, а се радва на истината;
13:7 Всичко понася, на всичко вярва, на всичко се надява, издържа
всички неща.
13:8 Милосърдието никога не отпада; но има ли пророчества, те ще отпаднат;
има ли езици, ще престанат; дали има знание,
ще изчезне.
13:9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме.
13:10 Но когато това, което е съвършено, дойде, това, което е частично, ще дойде
да се свърши.
13:11 Когато бях дете, говорех като дете, разбирах като дете, аз
мислех като дете: но когато станах мъж, захвърлих детските неща.
13:12 Защото сега виждаме през стъкло, тъмно; но след това лице в лице: сега аз
знам отчасти; но тогава ще позная, както съм познат.
13:13 И сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-великият от
това е благотворителност.